Трудните преценки кога да се разхлабят

Ходът на дезинфлацията в никакъв случай не протича безпрепятствено. В края на предходната година фючърсните пазари бяха оценили шест понижения на лихвените проценти за Съединени американски щати през 2024 година Моите лични упования също станаха много оптимистични. И въпреки всичко в този момент, след три поредни тримесечия на настойчиво висока инфлация, ръководителят на Федералния запас на Съединени американски щати Джей Пауъл предизвестява, че евентуално ще отнеме „ по-дълго от предстоящото “, с цел да се върне инфлацията към задачата от 2 % на централната банка и да оправдае намаляването на лихвените проценти. Пазарните прогнози за понижаване на лихвените проценти бяха съответно трансформирани. Някои допускат, че те ще бъдат отсрочени за декември, частично с цел да се избегнат съкращения преди президентските избори през ноември. И въпреки всичко не се е появило сходно преосмисляне в еврозоната: първото понижение към момента се чака да бъде направено през юни.

Поуките идват от тази история. Едната е присъщата неустановеност на всеки дезинфлационен развой. Друга е компликацията при разчитането на данните: в този случай част от обяснението за постоянните скорошни данни за „ главната “ инфлация на потребителските цени е „ Еквивалентният наем на жилища на притежателите “. И въпреки всичко това е единствено условна цифра. Все още не е ясно дали е настъпила някаква фундаментална смяна в процеса на дезинфлация в Съединени американски щати. Последният урок е, че макар че явно е имало някои общи фактори в инфлационния развой оттатък Атлантическия океан, стопанските системи на Съединени американски щати и еврозоната са разнообразни: първата е доста по-динамична.

Най-новите международни стопански вероятности от МВФ дава просветляващо количествено съпоставяне на инфлационните процеси в Съединени американски щати и еврозоната, получено от годишната междинна тримесечна инфлация. Стегнатостта на пазара на труда е доста по-значима за стимулиране на инфлацията в Съединени американски щати, в сравнение с в еврозоната, и най-важното е, че това продължава да е по този начин. В същото време „ преминаващите “ резултати от по-високите международни цени, изключително на силата, бяха доста по-големи в еврозоната. Това направи инфлацията в еврозоната по-правдоподобно „ краткотрайна “ от тази в Съединени американски щати. Това има отражение върху паричната политика. (Вижте графиките.)

Още две елементи от данните оказват помощ да се обясни какво се случва. Единият е на номинално вътрешно търсене. Както в Съединени американски щати, по този начин и в Европейски Съюз съвкупното номинално търсене потъна надалеч под трендовете на напредък от 2000-2023 година по време на пандемията. През второто тримесечие на 2020 година номиналното търсене беше с цели 12 % под наклонността в Съединени американски щати и 14 % под наклонността в еврозоната. До четвъртото тримесечие на 2023 година, за разлика от това, той беше с 8% над наклонността в Съединени американски щати и с 9% над наклонността в еврозоната (където растежът на наклонността също беше по-слаб). Този избухлив напредък на търсенето в тези две основни стопански системи би трябвало да е предизвикал разтърсвания в предлагането, както и просто да ги е приспособил. Това обаче е минало. През годината до четвъртото тримесечие на 2023 година номиналното търсене се е нараснало единствено с 5% в Съединени американски щати и 4% в еврозоната. Първият към момента е прекомерно висок, само че към момента се приближава до това, което е належащо.

Втората съответстваща част от данните е за парите. Оставам на мнението, че тези количества не би трябвало да се подценяват при преценката на паричните условия. Пандемията видя освен големи нараствания на фискалните дефицити, само че и избухлив напредък на необятните пари. През второто тримесечие на 2020 година, да вземем за пример, съотношението на американския M2 към Брутният вътрешен продукт беше с 28 % над линейната наклонност от 1995-2019 година До четвъртото тримесечие на 2023 година той се върна до едвам 1% по-висок. За еврозоната тези съотношения са надлежно 19% и минус 7%. Тези числа демонстрират голям паричен взрив и спад. В бъдеще дезинфлационният напън може да се окаже несъразмерен.

И по този начин, какво би трябвало да се направи в този момент? В отговора на този въпрос основните централни банкери би трябвало да си напомнят четири значими момента.

Първият е, че завършването с инфлация много под задачата е, както към този момент научихме, много неприятно, тъй като това рискува да направи паричната политика неефективна. Централните банки би трябвало да работят въз основа на догатката, че последствията от това да са прекомерно стегнати могат да се окажат съвсем толкоз неприятни, колкото и от тези, които са прекомерно хлабави. Освен това не е незначителен въпросът, че първото може да бъде изключително нездравословно за уязвимите длъжници по целия свят.

Вторият миг е, че несигурността пречи и на двете страни. Очевидно е правилно, че търсенето и затова инфлацията може да се окажат прекомерно огромни, изключително в Съединени американски щати. Но може да се окаже и прекомерно слаб. Политиките, които биха отстранили елементарната опция за първото, могат да създадат второто несъмнено. По този метод, до момента в който задачата е вярно да се насочи инфлацията към задачата, няма смисъл да се заплаща каквато и да е цена за постигането на тази цел: тя не е безпределно скъпа.

Третият миг е, че има проблеми, основани от решен да отстрани самата опция да промени курса. Ако се стартира от догатката, че първото понижение на лихвения % би трябвало да бъде последвано от доста други в същата посока, степента на сигурност, нужна преди започване, ще бъде прекомерно огромна. Цената на чакането до несъмнено евентуално ще бъде тази на чакането прекомерно дълго.

Последният миг е, че зависимостта от данни в действителност има смисъл. Но новите данни имат значение единствено в случай че въздействат значително на прогнозите за бъдещето. Важното е не какво се случва сега, а какво ще се случи през идващите месеци или даже години, защото предходната политика работи посредством системата. Новата информация би трябвало да се види през тази призма. Има добра причина да се допуска, че последните вести за инфлацията в Съединени американски щати не са доста значими. Освен в случай че Федералният запас не е задоволително убеден, че е по този начин, той би трябвало да го пренебрегва.

Сега решенията стартират да стават в действителност сложни. Преди две години беше ясно, че паричната политика би трябвало да бъде затегната: рискът от прекосяване към свят с висока инфлация беше прекомерно висок. Но в този момент е ясно, че ЕЦБ би трябвало да стартира да разхлабва доста скоро. Основната обстановка в Съединени американски щати е по-равномерно уравновесена. Но Фед също не може да чака постоянно.

Следвайте Мартин Улф с  и нататък